НАРЕКОХА ГО "ВОЗРОЖДЕНИЕ"

Документален разказ

    - Братя, тутраканци, възражда се българският народ от сън вековен. И на свой език книги и вестници списва, за полза на всички. За да не оставяме в тъмнина, без да ползваме народността си и да не подаваме на развращението на гърци и власи трябва да четем тия книги и вестници. Гръцкият владика Синесий от Русчук знаем как подстрекаваше властите по време на строежа на църквата преди 10 години и за български книги дума не даваше да се отваря. Дионисий от Силистра не падаше по-долу в клеветите си, но ние бяхме задружни и единни. Църква построихме в града си за чудо и приказ. Уста Генчо от Трявна издигна сводовете, а майстор Захари Цанюв и сина му Стефан я зографисаха така, че окото на човека се радва, а душата му се възвеличава. Отворихме и училище и ето 10 години децата Ви се учат на четмо и граматика, та да бъдат добри занаятчии и търговци и родолюбиви българи. Учиха ги достойният даскал Никола Копанов, сега достоен наш отец и свещенник български от четири години, и при даскал Георги Якорудски учиха. Учат сега при мене, но недостатъчно е, мили братя българи, наученото в училище за нас, които се нахождаме в тоя град и така много желаем матерний си език. Недостатъчно е и това, което слушаме в църквата. Трябва още да знаем и можем!

Така говореше през пролетта на 1873 година пред тутраканските еснафи, младият даскал Никола Балкански, а поп Никола Копанов го допълваше:

-Трябва ни още да знаем и можем! Ощете по усърдно да съхраним това, що сме придобили и да го увеличим, като българи единни.

Поп Никола Копанов вдига очи и зад думите му се оглежда гласът на стар бунтовник. През1862 година той дойде в града с дюлгерите на уста Генчо и остана за даскал, а после се запопи, но мълвата говори, че е бил куриер на капитан дядо Никола по време на бунта в Габровския манастир и е лежал шест месеца в затвора, а после побегна в Русчук при дюлгерите.

    - Не търнокоп, а сърп трябва за нашата народна нива! - мъмри го първенецът Кръстя Стоянов.

    - Наука ни трябва и вестници трябва да четем, да научаваме какво става по света, какво се търси и накъде върви политиката! Да вървим и ние в крак със света!

    Господин Байнов от вълнение разлива кафето си.

    - Светът си върви и ние трябва да вървим със света, това е верно, само че как да вървим?

    - Георги Дойнов сюрекията приглажда косата си и продължава.

    - Аз със сюреците овни и кози всяка година хода до Цариград и виждам какво става по света. Ние не трябва да оставаме подир другите села и градове български, но нека имаме търпение и чуем какво щеше да ни каже даскал Никола Балкански. Знаете го, човек народен и не само за децата, но и за възрастните мисли той.

    Даскал Никола Балкански се изправя пред погледите на първенците и очите му мятат огън:

    - Без науката в днешно време кой може? А науката от книгите. Книги и вестници български се печатат и в Цариград и другаде и се изпращат на ония, който искат да четат и знаят. И понеже не може всеки да получава и чете всичко, защото и време няма, а и средства трябват, нека в единствено съгласие се съединим, мили братя българи и както за църквата и училището, да успеем и сега да си отворим едно читалище, едно училище за възрастните. - И вместо да ходим по кафенетата на празни приказки, а младежите да надничат по кръчмите или да подсмърчат на скелята след австрийските параходи, нека да се събираме и да четем. Да се поучаваме за миналото си и за сегашният си хал, та да вървим заедно с народа си към пълно и конечно възрождение. Нека и ние основем читалище и в чест возрождението на целия народ, нека да го наречем "Возрождение".

    И решиха единодушно тутраканските първенци Кръстю Стоянов антериджията, Георги Дойнов сюрекцията, Иван Николов Тутраканлията, хаджи Станю и хаджи Димитър Хаджипетков, Русчуклията, еминджиите Господин Митев Байтов и брат му Георги Байнов Шумналията, Цоньо Петров Разградлията, братя Йон и Кольо Балкански, ковача Иван Владов, Стойо Петров от Белица, Кръстьо Христов Данчов, поп Никола Тодоров Копанов и учителя Никола Т. Балкански основаха в Тутракан читалище и го нарекоха "Возрождение", в чест на българскот възраждане. И направиха печат кръгъл с разтворена славянска книга над две стиснати десници по средата и наоколо надпис: "БЪЛГАРСКО НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ "ВОЗРОЖДЕНИЕ" В ТУТРАКАН". И го абонираха за книги и вестници, а списание "Училище" ги приветствуваха в юлската си десета книжка с думите:

    "Много ни зарадва, обаче това, дето се научихме, че сте си нагласили читалище, да слушаме се хубаво и похвално!"

    И в следващите единадесета августовска книжка пак:     "Напред, братя, време е вече да се отърсим и нашата българщина от чуждия бутрак!"

    Беше лято 1873-то!

                                    Борис ИЛИЕВ